Реших да преведа и публикувам този жив документ най–вече защото ми допада линията на разсъждение и целите, гласно и негласно заявява има подобно отношение към културата. Тук се защитава свободното изкуство и творчество, като жива „ …“ единица. За разбирането му, в чисто прагматичен план, е необходима базова култура относно съвременното състояние на авторското право, породено от хипертекста, свободната обмяна на информация и идеологическото противопоставяне на свободен и не-свободен софтуер. Препоръчвам на хората, които не са чували за Copyleft подходът и съответните лицензи да се запознаят с Creative Commons и GNU General Public License; когато става дума за свободно изкуство, свободно (освен всичко, което би могло да значи в практически и етичен план) тук значи същото, както и в „свободно съдържание“. Без тези основни положения, написаното е неясно, „невъзможно“ и дори налудничаво. От правна гледна точка, тук няма нови идеи; в България такъв подход се утвърждава от известно време от проект, който си има собствен манифест: „Open Culture Bulgaria“; поради това, по–важно е да се търсят и мислят философските основания на това отношение (например от гледна точка на херменевтика, творческа еволюция и философия на живота).
Щом манифестът има по-голям обхват от просто правен проблем е необходимо да знаете, че става дума за форма на мислене (и философстване), която легитимира не само правно отношение, но и цяла естетика. За разбирането на текста във философски план е необходима духовна свобода или поне отхвърляне на структуралистки, позитивистки, поведенчески, психологизиращи и други редукционистки подходи. По този въпрос ще публикувам и следващо мое съчинение.
И още нещо: на някои би могло да им се стори, че това е реклама на проекта kkoagulaa, които целят да получат внимание (и пари?); защо това не е така е ясно от самия текст.
Оригиналът четете тук. Преводът на манифеста е направен на 22.05.2009 г. от Борис Радев и Ралица Тодорова; това обаче не означава, че не може да търпи промени. Ако някой има предложение за по-добър превод да го направи и да публикува съответния пасаж в коментарите.
Моля, бъдете критични, защото, както си личи от заглавието, това е духа и на пропагандираното.
Налага се и уточнението, че това не е манифест в традиционният смисъл на думата, със строго програмен характер, а по думите на авторът му: не толкова изявление, заявяване, колкото разговор, предположение, предложение.
Дискусията се пренесе и на терена на kkoagulaa: тук (на английски).
Това изявление ще еволюира заедно с нас, чрез вашите отговори, адаптации, както световете се разбиват и завръщат отново.
###
Този манифест е жив документ, непрестанно развиващ се, част от самия творчески процес. Коагулата е жива, развиваща се биологична единица: вик от върха, огласяващ първичността на творческия акт.
Животът е колаж от всяка оформеност, включена в танц със хаоса, пораждащ нови форми. Редът се разтваря в хаос и после се превръща в по–висш ред. Това може да бъде отнесено до галактиките, екосистемите, цивилизацията и империите. Вселената, обществото, културата, се проявяват чрез непрестанното си движение, промяна. Това би трябвало да се отнася и до музиката а и останалите изкуства.
Артефактите на „kkoagulaa“ не са толкова определени и оформени, колкото просто моменти улавящи процеса на откриването. Във време в което и търговската и културната роля на музиката и изкуствата е все по–разклатена, стимулираната хаотична дейност разкрива нови възможности. Този период на хаос в новите структури прерастващи в една следваща общоприетост преди възможното завръщане и заздравяване на корпоративната хегемония ще даде възможност на творческата общност да стигне оттатък „безопасното“ творене и сигурните социални функции.
Нещо повече; когато говорим за общността на творците, включваме там всекиго. Не само теоретично, не с празна и изтъркана реплика, ласкаеща публиката и създаваща чувство на съпричастност към нещо, на което тя е „потребител“, и всъщност не повече от един ресурс, който трябва да се усвои. Изкуството е, за да бъде оформяно, крадено, преправяно, смесвано, имитирано и дори отхвърлено. То вдъхновява мисълта, критичното съзнание, преосмислянето.
Ти си част от коагулата. Твоята баба е разклонение в коагулата. Домашната ти котка е вътрешно присъщ на коагулата. Изкуството е коментар върху обществото и културата, преднамерено или не. Натрапва ни се положението, че изкуството е нещо, което човекът от тълпата седи и просто наблюдава безучастно, ако изобщо изкуството има някаква роля в живота му. Жизнено важно е да отхвърлиш тази теза. Изхвърли я демонстративно, действай и направи следващата стъпка.
„kkoagulaa“ обявява: обществото, културата, всички действия в пространство–времето са примери за творчество, магическо продължение на процеса в който Вселената се създава. Животът, всички процеси в него и всеки творчески продукт са частично завършени. Нищо не е приключено, докато вселената не се свие в себе си. А тогава процесът започва отново.
Ти създаваш моделите, шарките и мотивите във всичко, на което си свидетел, което чуваш, докосваш и обмисляш. Ти даваш и смисъла на всяко произведение на изкуството. Съзерцавайки, слушайки и чрез рефлексията си, довършваш творческия акт. Независимо, дали е симфония, нещо написано, рисунка; докоснеш ли се, добавиш ли от себе си или нарежеш и пренаредиш елементите, водиш процеса по–нататък…
02/06/2009 в 11:01
[...] Манифестът „kkoagulaa“ (alpha test) [...]
02/06/2009 в 11:29
Доста наивен манифест който ЛИЧНО според мен таи свои задни цели като движението “Zeitgeist” и сродни, не ми харесва и това, че отъждествява движението на “свободното изкуство” със (както ти казах) отвратителното име “kkoagulaa” сякаш им е ПАТЕНТ!? Хората от по – висш интелект и духовност ще знаят, че дребният капитализъм срещу който тази статия се обявява не е пречка на твореца и човек трябва предимно да започне да мисли преди да ” реже, пренарежда и добавя от себе си ”
Проблемът на красивото и свободно изкуство (както е описано в манифеста) започва там, където мисленето започва.
Много е близко до човешкия ум да си кажем, че който иска има правото да продава своя принадлежност, без значение четка за зъби или поема е свободен да го прави.
Както и този който иска да издаде своите творения със свободен лиценз е свободен да го направи.
В крайна сметка, авторското право е само на хартия ;)
Филми, музика, игри и програми не бива да се ползват без закупен лиценз и софтуер а картините може да си се плагиатстват и ако се пуснат в интернет пространството няма кой да те преследва ;)
Цялото движение е въздух под налягане.
* забележка: Този коментар идва от човек който ползва Linux и свободен софтуер ежедневно, запознат със GNU/GPL, Copyleft, FSF и сродни организации и разбира разликите между black metal и сатанизъм : )
02/06/2009 в 13:04
Благодаря на Мартин за този въз-критичен към формата коментар.
Не знам дали целите са като на движението Zeitgeist, тъй като аз не съм автор, а само преводач. Аз лично нямам такива мащабни цели, но не значи, че не приемам някои от задачите. За отъждествяване между изкуство със свободно съдържание и kkoagulaa не може и дума да става, тъй като от една страна в лицето на конкретният проект те са пример за това, как би могло да се твори (а би могло и по безброй други начини), от друга страна, това е понятие, което се натоварва с определено съдържание, с което може да се направи паралел с творческата еволюция и жизнения порив на Бергсон, например. Това, дали звучи гадно, досадно, тъпо или просто отвратително е фонетичен проблем.
Нямам намерение да деля хората на по-висш и по-нисш интелект, тъй като това е необосновано, но е явно, че съществува определено неразбиране на изкуствтото и творческият потенциал у всекиго. Този “дребен капитализъм”, към който принадлежат най-големите финансови гиганти от музикалната и филмовата индустрия (и много други общности) създават нагласа у хората, че едните произвеждат, а другите потребляват някакви форми на изкуство. Това, което тук е написано е насочено (явно) към хората, които живеят с отживели представи за изкуството. Който разбира това и му противостои, няма какво да се гневи, че чете нещо познато. От друга страна, най-задълбоченото мислене не е условие за красиви произведения на изкуството. И ако отидем отвъд лизенците, тук става дума за мислене на живота, вселената, обществото, културата, като непрестанно случващи се творчески продукти. И ако това е така (а то би могло да се мисли така през екзистенциализъм + херменевтика, да речем), то тогава остава само една крачка, за да разберем, че сме творци както на собственият си живот, съдба и свобода, така и на красиви предмети (изкуство). Това е и единственият начин да трансцедираме съществуването си, чрез нещата, които правим като субекти: продуктите на нашата субектност, чрез които се изразяваме и общуваме. Нямам против на хората да искат пари за това как се изразяват. Имам против да очакват, че другите ще им плащат, за да им засвиделтестват уважение (това на практика така или иначе все по не се случва).
Какво точно значи, че не бива да се ползва определно нещо по определн начин, е въпрос, който от правова гледна точка се изяснява сравнително лесно, но от етична не. Това е и по-важният проблем (заедно с естетическите измерения), който е поставен тук.
07/06/2009 в 13:10
Това движение, сега като се замисля най – добре се описва като “културен болшевизъм” много диви думи за всякакви свободи и такива неща и пак абсолютно нищо конкретно, как да повярва човек, на какво?
“Натрапва ни се положението, че изкуството е нещо, което човекът от тълпата седи и просто наблюдава безучастно, ако изобщо изкуството има някаква роля в живота му. Жизнено важно е да отхвърлиш тази теза. Изхвърли я демонстративно, действай и направи следващата стъпка.”
Кой ни го натрапва? Какво е мястото на “човека от тъплата” в изкуството? Длъжен ли е да участва в него!?
07/06/2009 в 20:27
Място за политически паралели няма, камо ли да се говори за болшевизъм или за каквито и да било идеологии от преди повече от век. Не искам никой да вярва, целта е да има мисъл и дискусия.
Свободи могат да се мислят не само във политически и правен смисъл, а за осъзнаването на свободата в субекта, ако щеш като обреченост на (а и по ред други начини). Въпросите, които поставяш, поставя и текста; т.е. те са дискусионни. Как ще ти отговоря, не е важно, защото вече е очевидно как бих разсъждавал. Важно е, как ти и всички прочели текста си отговарят на тях. И дали си дават сметка защо мислят така и така и какви са последиците от това.
07/06/2009 в 20:52
Политиката, поне в моя свят са народните ценности.
Изкуството е ценност -> политика към изкуството, манифеста е точно това, вид позиция към определен субект.
За мен този текст носи чертите на червеното движение !
( здравейте, авторите, които четете това : ))) )
Разпространявай да чуя и от някой образован човек мнение де : ]
10/06/2009 в 00:02
Смятам че е твърде рано да се лепват каквито и да било етикети на едно подобно движение/идея, предвид че все още нищо кой знае какво не е създадено по образ на коагулата. Би било глупаво и пагубно предвид че дори самата идея не е изкристализирана. Всъщност като че ли това е и целта – да не е нещо което е нужно за времето в което е създадено, и няма да остарее след 10-15 години (като например се случва с манифеста на сюрреализма), а ще се развива подобаващо заедно и в съзвучие с обещството и нуждите на това обещство.
Самият документ според мен има пропуски главно поради намесата на емоция при създаването му, на което отдавам странните и хаотични 2 параграфа. Но малко или много улавя духа на това което смятам че е в общественото съзнание в момента (Боби се е погрижил да даде нужните линкове към други подобни каузи). Лично за себе си зная че поне за този момент подобен род творчество пасва на идеалите и желанията ми.
От доста време вече ми се върти в главата че в днешно време повече от всякога да си творец е достъпно за всеки. А дори да си творец единственото което може да ти пречи е самият ти. В ерата на дигиталното изкуство (или благодарение на него всъщност), свободния софтуер, свободния начин за разпространение на творбите, човекът може да развие у себе си твореца. Да обърне повече внимание на естетиката, на красотата около себе си, да влага тази красота във всичко което прави и така да облагороди хората и нещата около себе си.
Не е нужно да си ярка индивидуалност, не е нужно да си докоснат от Бог или нещо от сорта – разбира се това помага (по-точно е да се каже, че това разграничава гениите от обикновените творци), но това да се научиш да рисуваш това което виждаш например далеч не е нещо мистична или свръхестествена дарба. Тогава изниква естественият въпрос – какво тогава наричаме изкуство и защо е толкова специално?
Това разбира се е една от вечните теми, която въобще не е на дневен ред. Но що се отнася до този манифест си мисля че е редно да се каже че изкуството е преди всичко ‘идеи’ (слагам кавични защото влагам в това понятие повече от обикновената му семантична стойност). ‘Идеи’ които са разгърнати чрез изразните средства на конкретно изкуството, защото думите (които са най-често изразно средство на мислите ни) не успяват да изразят напълно или по най-подходящия начин дадената ‘идея’.
Затова смятам че подобен род инициативи са важни за модерното изкуство. По този начин се поставя ‘идеята’ на пиедестал и нито автора, нито изразните средства ограничават по какъвто и да е начин, тъй като те са далеч на заден план. Също така различните видове изкуство може да се смесват и миксират по много по-лесен и интуитивен начин водейки диалог помежду си или пък продължавайки се взаимно, но на една и съща тема.
21/06/2009 в 13:00
само да кажа, че авторът на твато е написал живеещ документ, в смисъл, че диша. жив документ на български се разбира като истински, настоящ документ, което е почти напълно обратното на оригиналния смисъл (освен ако той пък не го е превеждал от нещо на английски…). такива грешки в първото изречение няма да докарат много клиенти на тая нова религия
превода настрана, мисля си, че ако сменя всяко “ккаалуугер” в текста с “изкуство” или “живот” или някое друго всеобхватно и неясно формулирано понятие, но поне да е истинска (жива?) дума и да не звучи супер малоумно, ще получа по-смислен текст
21/06/2009 в 16:48
Това разликата „жив“ — „живеещ“ я имам предвид, и ще я имам предвид и за в бъдеще.
Колкото до останалата част от коментара, ако имаш някаква лична представа и увереност за смисъла на всички употребени понятия, и знаеш защо имаш точно тази представа за тях, не би имало проблем в същност на текста (на който и да било текст) да се направят поне няколко интерпретации.
Иначе, пробвай да смениш всяка дума по описания от теб начин, и въобще ги разбъркай ги както искаш и щом смяташ, че ще си създал по-смислен текст, сподели го с нас.